15 oct 2010, 21:21

Тя... 

  Poesía
852 0 11

 

 

… дойде непокорна и странна

без въпроси и даже без думи

издълба по ръцете ми рани

и в клавиши погреба гласа ти…

 

окова с бледи сенки стените

и залости прозорците здраво

да не виждам когато заглъхваш

по паважа с поредното лято…

 

цели нощи по нещо размества

тук писмо – там забравен остатък

закарфичи в леглото Луната

а звездите забута под камък…

 

подреди разпилените ноти

и по азбучен ред ги запали

а от струни изплете решетки

зад които да скрие плътта ми...

 

сви от облаци бели чинийки

аранжира ги с малко небе

а в покривката вплете кутийки

пълни пясък и смях на дете…

 

три дни сгъва последните думи

и помете следите от прага

да не чувам когато отекват

страстно вплели нозете си с мрака

 

а откакто си тръгна е тихо

даже себе си вече не чува

крие в джоба си спомен за утро

и отдавна към него пътува…

 

                                                                                                                    >>> 

 

 

 

 

© Бехрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??