15.10.2010 г., 21:21 ч.

Тя... 

  Поезия
918 0 11

 

 

… дойде непокорна и странна

без въпроси и даже без думи

издълба по ръцете ми рани

и в клавиши погреба гласа ти…

 

окова с бледи сенки стените

и залости прозорците здраво

да не виждам когато заглъхваш

по паважа с поредното лято…

 

цели нощи по нещо размества

тук писмо – там забравен остатък

закарфичи в леглото Луната

а звездите забута под камък…

 

подреди разпилените ноти

и по азбучен ред ги запали

а от струни изплете решетки

зад които да скрие плътта ми...

 

сви от облаци бели чинийки

аранжира ги с малко небе

а в покривката вплете кутийки

пълни пясък и смях на дете…

 

три дни сгъва последните думи

и помете следите от прага

да не чувам когато отекват

страстно вплели нозете си с мрака

 

а откакто си тръгна е тихо

даже себе си вече не чува

крие в джоба си спомен за утро

и отдавна към него пътува…

 

                                                                                                                    >>> 

 

 

 

 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Закодирала си тази прелест в удивителни!!!
    Нямаше как да не се възхитя!
  • закарфичи в леглото Луната

    а звездите забута под камък…


    страхотно!!
  • Ани!
    Благодаря Ви!
  • "закарфичи в леглото Луната

    а звездите забута под камък…"

    Нека Новата Година не го прави!
    Благословено да е перото ти, Бети!*


  • (((((((((( ))))))))))
  • обичам стиховете ти
  • БРАВО,БРАВО!Поздрав!
  • някак нежно, тъжно...загадъчно и много красиво...
    сърдечно те, прегръщам, мила Бехрин.
  • Благодаря Ви!
  • Така е, Бети, когато Тя си отиде, остават спомените...
    Оригинални метафори си използвала. А аз харесвам загадначността им.

    Прегръдка!
Предложения
: ??:??