Тя...
… дойде непокорна и странна
без въпроси и даже без думи
издълба по ръцете ми рани
и в клавиши погреба гласа ти…
окова с бледи сенки стените
и залости прозорците здраво
да не виждам когато заглъхваш
по паважа с поредното лято…
цели нощи по нещо размества
тук писмо – там забравен остатък
закарфичи в леглото Луната
а звездите забута под камък…
подреди разпилените ноти
и по азбучен ред ги запали
а от струни изплете решетки
зад които да скрие плътта ми...
сви от облаци бели чинийки
аранжира ги с малко небе
а в покривката вплете кутийки
пълни пясък и смях на дете…
три дни сгъва последните думи
и помете следите от прага
да не чувам когато отекват
страстно вплели нозете си с мрака
… а откакто си тръгна е тихо
даже себе си вече не чува
крие в джоба си спомен за утро
и отдавна към него пътува…
>>>
