11 oct 2023, 6:37

Тя

449 1 0

Беше тя на спирката до мен,

с очи- искри и устни -ален клен!

Вървях, подминах я и спрях.

От душата ми излезе само „Ах!”

 

И така по мъжки, напълно вцепенен,

стоях далеч, но се чувствах в неин плен...

Гледах я обожаващо – засрамен...

вятърът играеше със нейните коси...

 

И мислих си: „От какво ли съм направен,

че страхувам се да я срещна със очи!?”

И тогава , по божи план или случайност,

тя обърна се към мен!

 

Извърнах погледа си жаден, 

нормално- почувствах се смутен!

И макар да я коопнеех от сърце,

умът ми започна да реди:

 

„Спри! Не можеш! Тя не ще те разбере!”

И всяка последваща му дума, на мойта смелост навреди....

Погледах я за още малко, от далече,

но страх ме беше да се приближа уви!

 

Беше толкова  красива , не жена ами душа!...

Но разбирах, че е късно вече –

„ Изпусна  я, нали?!” – сърцето рече

и закрачих със въздишка към дома!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добромир Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...