11.10.2023 г., 6:37

Тя

450 1 0

Беше тя на спирката до мен,

с очи- искри и устни -ален клен!

Вървях, подминах я и спрях.

От душата ми излезе само „Ах!”

 

И така по мъжки, напълно вцепенен,

стоях далеч, но се чувствах в неин плен...

Гледах я обожаващо – засрамен...

вятърът играеше със нейните коси...

 

И мислих си: „От какво ли съм направен,

че страхувам се да я срещна със очи!?”

И тогава , по божи план или случайност,

тя обърна се към мен!

 

Извърнах погледа си жаден, 

нормално- почувствах се смутен!

И макар да я коопнеех от сърце,

умът ми започна да реди:

 

„Спри! Не можеш! Тя не ще те разбере!”

И всяка последваща му дума, на мойта смелост навреди....

Погледах я за още малко, от далече,

но страх ме беше да се приближа уви!

 

Беше толкова  красива , не жена ами душа!...

Но разбирах, че е късно вече –

„ Изпусна  я, нали?!” – сърцето рече

и закрачих със въздишка към дома!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...