Беше тя на спирката до мен,
с очи- искри и устни -ален клен!
Вървях, подминах я и спрях.
От душата ми излезе само „Ах!”
И така по мъжки, напълно вцепенен,
стоях далеч, но се чувствах в неин плен...
Гледах я обожаващо – засрамен...
вятърът играеше със нейните коси...
И мислих си: „От какво ли съм направен,
че страхувам се да я срещна със очи!?”
И тогава , по божи план или случайност,
тя обърна се към мен! ...