JujuBuju (Миглена Миткова)
562 3983
4 mar 2024, 15:21

Тя 

  Poesía
550 8 13

Тя е бяла усмивка от детските нощи

и ръце, на които изправя се крехкото утро.

И през няколко купа и няколко спукани гроша,

пак ще бъдеш хлапето, седящо на нейните скути.

 

Тя е твоята майка, и моята също.

Тя е вечен портрет на стената на хола, когато

сам дори ти не знаеш кое ти е истинско "вкъщи"

и къде ще отекне под твоите стъпки земята.

 

Тя ще чака, додето увехнат липите

и нощта спусне дълги коси и прегърне сумрàка.

А когато над тежката порта пропеят петлите,

тя ще седне на слънце и още, и още ще чака.

 

И когато се върнеш отдето си ходил,

а дълбоки бразди ти прорязват челото напряко,

ще я видиш на малко портретче, увиснало в хола

и ще седнеш до нея смълчано и ти да почакаш.

 

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви!
  • Меги!
  • Много хубаво, Меги!
  • Благодаря на всички! Радвам се, че ви е докоснало!
  • Страхотно стихотворение! Пет звезди от мен и в графа Любими за препрочитане!
  • Тя е всичко, дори когато се е превърнала в едно малко портретче...
    Сви ми сърцето...
  • Тези думи разтърсват...
  • "Тя е бяла усмивка от детските нощи
    и ръце, на които изправя се крехкото утро." Чудесно посвещение, Меги!
  • Майката, като любов, всеотдайност и постоянство на чувствата!🙏
    Много ми харесва!
    Поздравления, Миглена!
  • "Да се завърнеш в бащината къща..." но да има кой да те чака...Наистина стиска за гърлото, спомних си първия път, когато се върнах и нямаше вече кой...Страхотно, Меги!
  • Така е, винаги идва този момент. Благодаря ви за прочита и хубавите думи!
  • Да, идва моментът всеки да приседне и почака. Тъжен, човешки, стъснал сърцето стих. Адмирации!
  • Останах без думи и буквално със зяпнала уста..! Прочетох го още веднъж, да му се наситя и сълзи тръгнаха по лицето ми... Прекрасно е, Меги! Поздравявам те!💖
Propuestas
: ??:??