26 ene 2012, 13:18

Тя 

  Poesía » Otra
1463 0 32

Тя бе красавицата на квартала.

Мъжете  се избиваха за нея.

Тя беше нежна, слънчева и бяла -

една родена в приказките фея.

 

Създадена да радва сетивата,

любов даряваше на всеки пътник...

Тя толкова съдби в калта запрати,

че на лицето ù нощта замръкна.

 

Не се привърза никога  за дълго.

Премина през живота като вихър.

Но и за никого не стана първа...

Обичаха я... После я изтриха.

 

В един дъждовен ден си тръгна тихо.

Стопи се в мрака плитката ù бяла.

Над гроба ù врабчета дом си свиха.

И краят се превърна във начало.

 

... А бе красавицата на квартала...

 

.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Щекотлива до трудност тема, изпълнена виртуозно!!!
    Поклон!
  • Тъжна истина....великолепно написана!АПЛОДИСМЕНТИ!
  • !!!*
  • И тъжното при теб е толкова хубаво...
  • Много е хубаво!
    "После я изтриха." - безпощадно ясно !
    И на мен ми харесва повече с последния ред.
    Поздравления, Бианка!
  • Благодаря за удоволствието!
  • Аз не мога да коментирам,само АПЛОДИРАМ твоите стихове!!!
  • Тъжно!
    Поздрав, хареса ми!
  • тъжно, Уенди...
    всяка красота е преходна, сблъскала се с реалното...
    поздравления за прекрасния стих!
  • Реквием... за живота, такъв какъвто е, а не какъвто би ни се искал да бъде!
    Аплодисменти, Бианка!
  • Винаги ме радват срещите с теб, Бианка!
  • Това не е раздаване...това е търсене на любов...
  • Когато има поезия, това се усеща във всичко - в емоцията, в посланието, в ритмиката. Бианка Габровска е поетеса, която много хора познават и харесват. Ще се радвам, ако публикува често в "Откровения". Всеки литературен сайт ще има по-висок имидж с автори като нея!
  • Следя творчеството ти.Не желая да коментирам повече от това ,което е написал Валентин и останалите.Те са коментирали истината и аз се присьединявам кьм техните коментарии.Ти си мой фен!
  • Бисер след бисер - огърлица!!! Озаряваш ни с поетичната си огърлица! Всеки път те откривам отново!"Тя толкова съдби в калта запрати,
    че на лицето ù нощта замръкна." Тази замръкнала на лицето нощ ти е находка!
  • Стана ми дъждовно.
    Благодаря ти, че продължаваш да публикуваш!

    (С последния ред е по-добре.)

  • Не коментирам,само истински поздравявам!
  • Много добро стихотворение! Прекрасно спазена стъпка, завладява сетивата. Поздрав!
  • Не си сбъркала в нищо, Уенди!
    Съвършен е стихът ти!
  • Благодаря на всички за коментарите! Радвам се, че стихотворението ми предизвика толкова размисли,значи е имало смисъл да го напиша.А на Валентин благодаря за професионалните коментари,те ми помогнаха и аз да осмисля финала още по-добре.Аз много се колебах за последния ред, но реших, че той е много важен и го оставих.Сега разбирам, че не съм сбъркала.
  • Видях я като хетера...

    Поздравления, Бианка!
  • Докторке,
    това е нов, чисто поетичен прочит на "Реквием за една мръсница"!
    Евалла, Бианка!!!
    Зем.
  • Връщам се отново на това стихотворение и, Илко, според мен Бианка има предвид низмената, неистинската любов /истинската не се раздава "на всеки пътник"/, стихът е упрек, обвинение. Точно това осмисля последния ред извън катрена. Дано съм схванал вярно нещата.
  • няколко пъти прочетох днес...
    Бианка, стих, който те оставя безмълвен..
    не го променяй...поздравявам те, най-сърдечно..
  • Майсторски изпълнен замисъл. Поздрав!
  • ...!
  • Много ми хареса!
  • Недейде така, момичета! Последният ред е уравновесяващата "противотежест" на стиха, последният коментар на поетесата, последната епитафия на гроба на лекомислието. Без него картината няма да е пълна - ще бъде пак чудесно стихотворение, но без финален щрих. Спадът е нарочно търсен, за да подчертае височините преди него - успешен похват.
    Ако съжалявам за нещо, то е, че авторката публикува в сайта веднъж месечно - твърде рядко, според мен.
  • Прекрасно стихотворение - редиш думи и чувства като броеница, Бианка!
    И темата много ми хареса! Поздравявам те!
    Но и аз като Елена бих предложила да махнеш последния стих - цялото стихотворение пада от постигната вече финна висота.
  • Абсолютно професионално! Великолепно владеене на метриката и стъпката, оригинални и чисти рими. Стегнат, неусложнен наратив, добре овладяна поетика на дигресията /отстъплението, отдалечаването/. Мога само да приветствам!
  • Браво!!!
    (А без последния ред?)
  • ...*
Propuestas
: ??:??