Тя бе красавицата на квартала.
Мъжете се избиваха за нея.
Тя беше нежна, слънчева и бяла -
една родена в приказките фея.
Създадена да радва сетивата,
любов даряваше на всеки пътник...
Тя толкова съдби в калта запрати,
че на лицето ù нощта замръкна.
Не се привърза никога за дълго.
Премина през живота като вихър.
Но и за никого не стана първа...
Обичаха я... После я изтриха.
В един дъждовен ден си тръгна тихо.
Стопи се в мрака плитката ù бяла.
Над гроба ù врабчета дом си свиха.
И краят се превърна във начало.
... А бе красавицата на квартала...
.
© Бианка Габровска Всички права запазени
Поклон!