9 dic 2006, 9:07

Тя

  Poesía
780 0 0
Тез черни, красиви коси,
любов по земята раздават,
по-нежни от морски вълни,
нежност и обич даряват!

Две толкова мили очи,
неизменно в съня ми присъстват,
по-ясни дори от звезди,
те всяка преграда разкъсват!

Едва те докосват ръцете
и пламваш в тоз миг ти от страст,
тъй бавно пристъпват нозете,
разкриват те твоята власт!

А името, най-светлото за мен,
еквивалент най-нежен на любов
и слънцето красиво в моя ден,
и снимката наречена живот!

На голямата ми любов... единствена...

17.01.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...