Dec 9, 2006, 9:07 AM

Тя

  Poetry
776 0 0
Тез черни, красиви коси,
любов по земята раздават,
по-нежни от морски вълни,
нежност и обич даряват!

Две толкова мили очи,
неизменно в съня ми присъстват,
по-ясни дори от звезди,
те всяка преграда разкъсват!

Едва те докосват ръцете
и пламваш в тоз миг ти от страст,
тъй бавно пристъпват нозете,
разкриват те твоята власт!

А името, най-светлото за мен,
еквивалент най-нежен на любов
и слънцето красиво в моя ден,
и снимката наречена живот!

На голямата ми любов... единствена...

17.01.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...