9.12.2006 г., 9:07

Тя

779 0 0
Тез черни, красиви коси,
любов по земята раздават,
по-нежни от морски вълни,
нежност и обич даряват!

Две толкова мили очи,
неизменно в съня ми присъстват,
по-ясни дори от звезди,
те всяка преграда разкъсват!

Едва те докосват ръцете
и пламваш в тоз миг ти от страст,
тъй бавно пристъпват нозете,
разкриват те твоята власт!

А името, най-светлото за мен,
еквивалент най-нежен на любов
и слънцето красиво в моя ден,
и снимката наречена живот!

На голямата ми любов... единствена...

17.01.2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...