9.12.2006 г., 9:07

Тя

778 0 0
Тез черни, красиви коси,
любов по земята раздават,
по-нежни от морски вълни,
нежност и обич даряват!

Две толкова мили очи,
неизменно в съня ми присъстват,
по-ясни дори от звезди,
те всяка преграда разкъсват!

Едва те докосват ръцете
и пламваш в тоз миг ти от страст,
тъй бавно пристъпват нозете,
разкриват те твоята власт!

А името, най-светлото за мен,
еквивалент най-нежен на любов
и слънцето красиво в моя ден,
и снимката наречена живот!

На голямата ми любов... единствена...

17.01.2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...