24 oct 2004, 17:08

Тя

  Poesía
1.5K 0 4
Красива и игрива,
весела , щастлива,
тя е моя слабост
за голяма моя жалост.

Когато я погледна,
нещо в мен потрепна,
тя е моята утопия
и пробожда ми сърцето като сноп копия.

Очи големи , живи,
изпълнени с мъдрост и любов,
цветни и щастливи,
малко и сънливи.

Кожа нежна, мека, бяла,
пълнеща душата ми избледняла,
щом ме лъхне нейният аромат,
действа тя ми като опият.

Устните й малки и красиви,
потрепнат ли стават и игриви,
щом се разтворят да проговорят
почват малко и да спорят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Продължавай да правиш опити
    Поздрави!
  • Добро е.Продължавай да пишеш...според мен няма лоши стихове.Важно е да си вложил сърцето и душата си в тях
  • Ужасно е
  • Принципно знам, че не са много сполучливи стихотворенията ми, но едно, че са ми първи опит.... и друго, че е едно просто изливане на чувствата в мен които тая към въпросното момиче....така се почувствах малко или много по-добре :D

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...