Тя
весела , щастлива,
тя е моя слабост
за голяма моя жалост.
Когато я погледна,
нещо в мен потрепна,
тя е моята утопия
и пробожда ми сърцето като сноп копия.
Очи големи , живи,
изпълнени с мъдрост и любов,
цветни и щастливи,
малко и сънливи.
Кожа нежна, мека, бяла,
пълнеща душата ми избледняла,
щом ме лъхне нейният аромат,
действа тя ми като опият.
Устните й малки и красиви,
потрепнат ли стават и игриви,
щом се разтворят да проговорят
почват малко и да спорят.
© Михаил Колев All rights reserved.