24.10.2004 г., 17:08

Тя

1.5K 0 4
Красива и игрива,
весела , щастлива,
тя е моя слабост
за голяма моя жалост.

Когато я погледна,
нещо в мен потрепна,
тя е моята утопия
и пробожда ми сърцето като сноп копия.

Очи големи , живи,
изпълнени с мъдрост и любов,
цветни и щастливи,
малко и сънливи.

Кожа нежна, мека, бяла,
пълнеща душата ми избледняла,
щом ме лъхне нейният аромат,
действа тя ми като опият.

Устните й малки и красиви,
потрепнат ли стават и игриви,
щом се разтворят да проговорят
почват малко и да спорят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Продължавай да правиш опити
    Поздрави!
  • Добро е.Продължавай да пишеш...според мен няма лоши стихове.Важно е да си вложил сърцето и душата си в тях
  • Ужасно е
  • Принципно знам, че не са много сполучливи стихотворенията ми, но едно, че са ми първи опит.... и друго, че е едно просто изливане на чувствата в мен които тая към въпросното момиче....така се почувствах малко или много по-добре :D

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...