28 sept 2005, 18:47

Тя, есента

  Poesía
1.5K 1 2

Тя е циганка,
много дива циганка,
с къносани пръсти - пътеки
и пъстри дрехи - листа,
и ги съблича,
екзалтирано съблича,
смуглата снага открива,
слаба, жилава, игрива
и със вятъра танцува,
той съблича я, съблича,
с устни я съблича и рисува,
а сланата я целува,
по прасците,
по стеблата,
чак до коренчи разтриса,
клони се тресат - дайрета
във ръцете на актриса,
едри гроздове - пендари,
натежали парят,
къса ги ръка крадлива
и се пръскат и излива
страст, стаена, напращяла
на горещо тяло
и съзряло,
пожалало,
се разтваря във отмала.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не знам, през 2005-та тук гъмжало ли е от народ или не е гъмжало. Интересно е как никой не е дошъл да убеждава зорлям автора колко му е хубаво стихото. Ама зорлям, с пистолет в челото и той да се дърпа, и да вика: абе я ме оставете и ме вижте какъв съм некадърник-пущам заради самото пущане некадърните си стихчета, и да пусне сълза. Агресорите да се съгласят, защото го знаят, ама като има казана дума, хвърлен камък, да настояват, че като този пък специално стих хептен не са виждали и чували в този живот, ни в предишния дотам, че всички се отегчат и си повярват служебно.
    Мирна работа е било през онези години. Лежерна, тиха, мирна, възпитана история. С нито един неуместен аплауз. Браво на тези хора. РеспеК!
  • Един спомен от времето, когато поезията беше само поезия...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...