Sep 28, 2005, 6:47 PM

Тя, есента

  Poetry
1.5K 1 2

Тя е циганка,
много дива циганка,
с къносани пръсти - пътеки
и пъстри дрехи - листа,
и ги съблича,
екзалтирано съблича,
смуглата снага открива,
слаба, жилава, игрива
и със вятъра танцува,
той съблича я, съблича,
с устни я съблича и рисува,
а сланата я целува,
по прасците,
по стеблата,
чак до коренчи разтриса,
клони се тресат - дайрета
във ръцете на актриса,
едри гроздове - пендари,
натежали парят,
къса ги ръка крадлива
и се пръскат и излива
страст, стаена, напращяла
на горещо тяло
и съзряло,
пожалало,
се разтваря във отмала.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не знам, през 2005-та тук гъмжало ли е от народ или не е гъмжало. Интересно е как никой не е дошъл да убеждава зорлям автора колко му е хубаво стихото. Ама зорлям, с пистолет в челото и той да се дърпа, и да вика: абе я ме оставете и ме вижте какъв съм некадърник-пущам заради самото пущане некадърните си стихчета, и да пусне сълза. Агресорите да се съгласят, защото го знаят, ама като има казана дума, хвърлен камък, да настояват, че като този пък специално стих хептен не са виждали и чували в този живот, ни в предишния дотам, че всички се отегчат и си повярват служебно.
    Мирна работа е било през онези години. Лежерна, тиха, мирна, възпитана история. С нито един неуместен аплауз. Браво на тези хора. РеспеК!
  • Един спомен от времето, когато поезията беше само поезия...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...