Тя, есента

28.09.2005 г., 18:47 ч.

Поезия

1029 1 2

Тя е циганка,
много дива циганка,
с къносани пръсти - пътеки
и пъстри дрехи - листа,
и ги съблича,
екзалтирано съблича,
смуглата снага открива,
слаба, жилава, игрива
и със вятъра танцува,
той съблича я, съблича,
с устни я съблича и рисува,
а сланата я целува,
по прасците,
по стеблата,
чак до коренчи разтриса,
клони се тресат - дайрета
във ръцете на актриса,
едри гроздове - пендари,
натежали парят,
къса ги ръка крадлива
и се пръскат и излива
страст, стаена, напращяла
на горещо тяло
и съзряло,
пожалало,
се разтваря във отмала.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Иринакис (Ирина Колева)

2022-06-26T01:34:33+03:00

Не знам, през 2005-та тук гъмжало ли е от народ или не е гъмжало. Интересно е как никой не е дошъл да убеждава зорлям автора колко му е хубаво стихото. Ама зорлям, с пистолет в челото и той да се дърпа, и да вика: абе я ме оставете и ме вижте какъв съм некадърник-пущам заради самото пущане некадърните си стихчета, и да пусне сълза. Агресорите да се съгласят, защото го знаят, ама като има казана дума, хвърлен камък, да настояват, че като този пък специално стих хептен не са виждали и чували в този живот, ни в предишния дотам, че всички се отегчат и си повярват служебно.
Мирна работа е било през онези години. Лежерна, тиха, мирна, възпитана история. С нито един неуместен аплауз. Браво на тези хора. РеспеК!
Петър1 (Петър Димитров)

2022-06-25T23:21:37+03:00

Един спомен от времето, когато поезията беше само поезия...