Тя обичаше
/ на mariniki /
Тя обичаше музиката и дъжда,
но винаги мечтаеше да бъде в полето.
В бурята. Под пороя да диша с пълна душа
и да чака слънцето... Само дето не се сбъдна... Дето...
Тя обичаше музиката и гората.
Да стъпва по мъхнати пътеки, да усеща листата,
да чуе приказки от стъпките на сърната...
Само че в този край бяха свършили чудесата...
Тя обичаше музиката и нощта.
Обичаше да кръстосва стари сокаци,
да стъпва на пръсти, да вдиша древността
и да няма завръщане... Почиташе и сираците...
Тя обичаше музиката, обичаше дните,
които рано започваха и бяха дълги...
Обичаше да се буди със слънце в очите.
А слънцето беше "легнало на хълбок"...
Тя обичаше музиката и тишината
в която се отразяваше последният звук.
Така забравяше всичко любимо И на душата...
Но тези очи... Те бяха СЕГА и ТУК!
Тя обичаше...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
