Тя обичаше
/ на mariniki /
Тя обичаше музиката и дъжда,
но винаги мечтаеше да бъде в полето.
В бурята. Под пороя да диша с пълна душа
и да чака слънцето... Само дето не се сбъдна... Дето...
Тя обичаше музиката и гората.
Да стъпва по мъхнати пътеки, да усеща листата,
да чуе приказки от стъпките на сърната...
Само че в този край бяха свършили чудесата...
Тя обичаше музиката и нощта.
Обичаше да кръстосва стари сокаци,
да стъпва на пръсти, да вдиша древността
и да няма завръщане... Почиташе и сираците...
Тя обичаше музиката, обичаше дните,
които рано започваха и бяха дълги...
Обичаше да се буди със слънце в очите.
А слънцето беше "легнало на хълбок"...
Тя обичаше музиката и тишината
в която се отразяваше последният звук.
Така забравяше всичко любимо И на душата...
Но тези очи... Те бяха СЕГА и ТУК!
Тя обичаше...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много добро.Браво.
-
Прекрасно е..., а кой не обича...!!!
"Тя обичаше музиката и гората.
Да стъпва по мъхнати пътеки, да усеща листата,
да чуе приказки от стъпките на сърната...
Само че в този край бяха свършили чудесата..." -
Чудесно посвещение! Да, тя обичаше и обича...
-
ех, Краси... трогна ме, приятелю..
много, умееш да провокираш и вдъхновяваш
с прекрасните си стихове...
благодаря, от сърце..
тя е мираж...
от самотния ъгъл на нощния мрак
събираща в шепа неслучени топли светулки
за тъмното в твоите мисли
когато не спиш
пак заслушан в съня на тревите...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
С това минало време в стиха, ми изкара ангелите,човече!Видях последния ред и коментара на mariniki, та си отдъхнах!
Поздрав за красивото посвещение, Краси!