Тя обичаше

Poetry » Philosophical

775 0 5

/ на mariniki /

Тя обичаше музиката и дъжда,

но винаги мечтаеше да бъде в полето.

В бурята. Под пороя да диша с пълна душа

и да чака слънцето... Само дето не се сбъдна... Дето...

Тя обичаше музиката и гората.

Да стъпва по мъхнати пътеки, да усеща листата,

да чуе приказки от стъпките на сърната...

Само че в този край бяха свършили чудесата...

Тя обичаше музиката и нощта.

Обичаше да кръстосва стари сокаци,

да стъпва на пръсти, да вдиша древността

и да няма завръщане... Почиташе и сираците...

Тя обичаше музиката, обичаше дните,

които рано започваха и бяха дълги...

Обичаше да се буди със слънце в очите.

А слънцето беше "легнало на хълбок"...

Тя обичаше музиката и тишината

в която се отразяваше последният звук.

Така забравяше всичко любимо И на душата...

Но тези очи... Те бяха СЕГА и ТУК!

Тя обичаше...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

лъвче (Лъки)

С това минало време в стиха, ми изкара ангелите,човече!Видях последния ред и коментара на mariniki, та си отдъхнах!
Поздрав за красивото посвещение, Краси!

2015-05-05T16:08:01+03:00
yankova41 (Йонка Янкова)

Много добро.Браво.

2015-05-04T09:23:46+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Прекрасно е..., а кой не обича...!!!
"Тя обичаше музиката и гората.
Да стъпва по мъхнати пътеки, да усеща листата,
да чуе приказки от стъпките на сърната...
Само че в този край бяха свършили чудесата..."

2015-05-03T09:49:33+03:00
Eia (Росица Танчева)

Чудесно посвещение! Да, тя обичаше и обича...

2015-05-03T09:18:58+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

ех, Краси... трогна ме, приятелю..
много, умееш да провокираш и вдъхновяваш
с прекрасните си стихове...
благодаря, от сърце..

тя е мираж...
от самотния ъгъл на нощния мрак
събираща в шепа неслучени топли светулки
за тъмното в твоите мисли
когато не спиш
пак заслушан в съня на тревите...

2015-05-02T20:11:53+03:00