1 nov 2009, 17:47

Тя – Смъртта

854 0 3

Тя – Смъртта

 

 

Студена нощ.

 

Вледеняващ мрак.

 

Тягостна тишина.

 

Една самотна стая.

 

Една празна душа.

 

Едно разбито сърце.

 

И толкова много мечти,

 

разпилени в море от сълзи.

 

Толкова много любов,

 

осиротяла без теб.

 

И едни тъжни очи,

 

търсещи покой в съня.

 

Жена без име,

 

без надежди,

 

без нищо... освен мъката.

 

Кой да ù помогне?

 

Кой да я спаси от това?

 

Никой.

 

Само тя, Смъртта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ОК. Поздравления !!! За умението да пишеш за нещто което не усещаш. Мен определено от твоите редове ме обвзе хлад.
  • Напълно съм съгласна, аз лично никога не съм посягала към този изход, а и както казахте най-малко си струва заради любовно разочарование... Това си е просто едно писание, не съм го мислила насериозно
  • Здравеите, Борянка, и аз съм писала за смъртта:

    Смъртта е както знаем неизбежна,
    приближава се със всеки ден.
    Но моля се да е мигновенна,
    когато тя ме взема в своя плен.

    но за моята възрзаст това е разбираемо, а за теб мисля, че това не е единствения изход от каквато и да е ситуация, пък било то и лубовно разочарование.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...