boryanka (Боряна Георгиева)
1 2
1.11.2009 г., 17:47 ч.

Тя – Смъртта 

  Поезия » Любовна
664 0 3

Тя – Смъртта

 

 

Студена нощ.

 

Вледеняващ мрак.

 

Тягостна тишина.

 

Една самотна стая.

 

Една празна душа.

 

Едно разбито сърце.

 

И толкова много мечти,

 

разпилени в море от сълзи.

 

Толкова много любов,

 

осиротяла без теб.

 

И едни тъжни очи,

 

търсещи покой в съня.

 

Жена без име,

 

без надежди,

 

без нищо... освен мъката.

 

Кой да ù помогне?

 

Кой да я спаси от това?

 

Никой.

 

Само тя, Смъртта...

© Боряна Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ОК. Поздравления !!! За умението да пишеш за нещто което не усещаш. Мен определено от твоите редове ме обвзе хлад.
  • Напълно съм съгласна, аз лично никога не съм посягала към този изход, а и както казахте най-малко си струва заради любовно разочарование... Това си е просто едно писание, не съм го мислила насериозно
  • Здравеите, Борянка, и аз съм писала за смъртта:

    Смъртта е както знаем неизбежна,
    приближава се със всеки ден.
    Но моля се да е мигновенна,
    когато тя ме взема в своя плен.

    но за моята възрзаст това е разбираемо, а за теб мисля, че това не е единствения изход от каквато и да е ситуация, пък било то и лубовно разочарование.
Предложения
: ??:??