16 dic 2017, 1:27

Тя вечната

497 1 0

В миг започна нашата вечност.

Смени цвета си небето.

Стана като зрял кестен,

а златните точки – звездите.

Устните ти луната замести

и пътека направи в сърцето.

Ръцете ти – весла на лодка –

която се втурна в морето

и обязди вълните игриви.

Любими,

разцъфнала пролет

се втурна по моите вени.

Разтвори земята недрата

и песен обагри деня ни.

А твоите тихи въздишки

издигнаха филиза нежен.

Наля се с плод и черешата

а нарът се пръсна тревожен

дали ще стигнат навсякъте

семената му кърваво червени.

А дъждът на сълзите ми

е топъл е пълен със радост!

Отворих кротко очите си!
Любими!
Моя вечност и неумираща младост!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...