В миг започна нашата вечност.

Смени цвета си небето.

Стана като зрял кестен,

а златните точки – звездите.

Устните ти луната замести

и пътека направи в сърцето.

Ръцете ти – весла на лодка –

която се втурна в морето

и обязди вълните игриви.

Любими,

разцъфнала пролет

се втурна по моите вени.

Разтвори земята недрата

и песен обагри деня ни.

А твоите тихи въздишки

издигнаха филиза нежен.

Наля се с плод и черешата

а нарът се пръсна тревожен

дали ще стигнат навсякъте

семената му кърваво червени.

А дъждът на сълзите ми

е топъл е пълен със радост!

Отворих кротко очите си!
Любими!
Моя вечност и неумираща младост!!