В миг започна нашата вечност.
Смени цвета си небето.
Стана като зрял кестен,
а златните точки – звездите.
Устните ти луната замести
и пътека направи в сърцето.
Ръцете ти – весла на лодка –
която се втурна в морето
и обязди вълните игриви.
Любими,
разцъфнала пролет
се втурна по моите вени.
Разтвори земята недрата
и песен обагри деня ни.
А твоите тихи въздишки
издигнаха филиза нежен.
Наля се с плод и черешата
а нарът се пръсна тревожен
дали ще стигнат навсякъте
семената му кърваво червени.
А дъждът на сълзите ми
е топъл е пълен със радост!
Отворих кротко очите си!
Любими!
Моя вечност и неумираща младост!!
© Слава Костадинова Всички права запазени