16.12.2017 г., 1:27

Тя вечната

496 1 0

В миг започна нашата вечност.

Смени цвета си небето.

Стана като зрял кестен,

а златните точки – звездите.

Устните ти луната замести

и пътека направи в сърцето.

Ръцете ти – весла на лодка –

която се втурна в морето

и обязди вълните игриви.

Любими,

разцъфнала пролет

се втурна по моите вени.

Разтвори земята недрата

и песен обагри деня ни.

А твоите тихи въздишки

издигнаха филиза нежен.

Наля се с плод и черешата

а нарът се пръсна тревожен

дали ще стигнат навсякъте

семената му кърваво червени.

А дъждът на сълзите ми

е топъл е пълен със радост!

Отворих кротко очите си!
Любими!
Моя вечност и неумираща младост!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...