Кулин (Стефани)
69 149
27 mar 2006, 18:22

Тъга 

  Poesía
803 0 2
Отново те видях на спирката,
усмихна се и аз забравих за студа,
гласът ти озари душата ми,
проникна в малкото ми сърчице...

Така стояхме много сутрини,
а тази може и да е последна...
Далеч един от друг ще бъдем вече,
далеч,на двата края на града...

Ще се срещаме в училищния стол,
ще се усмихваме,но няма да е същото,
няма да сме само двама
и твоят поглед ще е скрит за мен!

Тъга обзема моята душа,
тъга,по всички тези мигове...
Сълзи напират от очите ми,
но се усмихвам,за да си спокоен ти!

© Стефани Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??