Тъга
Отново те видях на спирката,
усмихна се и аз забравих за студа,
гласът ти озари душата ми,
проникна в малкото ми сърчице...
Така стояхме много сутрини,
а тази може и да е последна...
Далеч един от друг ще бъдем вече,
далеч,на двата края на града...
Ще се срещаме в училищния стол,
ще се усмихваме,но няма да е същото,
няма да сме само двама
и твоят поглед ще е скрит за мен!
Тъга обзема моята душа,
тъга,по всички тези мигове...
Сълзи напират от очите ми,
но се усмихвам,за да си спокоен ти!
усмихна се и аз забравих за студа,
гласът ти озари душата ми,
проникна в малкото ми сърчице...
Така стояхме много сутрини,
а тази може и да е последна...
Далеч един от друг ще бъдем вече,
далеч,на двата края на града...
Ще се срещаме в училищния стол,
ще се усмихваме,но няма да е същото,
няма да сме само двама
и твоят поглед ще е скрит за мен!
Тъга обзема моята душа,
тъга,по всички тези мигове...
Сълзи напират от очите ми,
но се усмихвам,за да си спокоен ти!
© Стефани All rights reserved.
