Тъга
Отново те видях на спирката,
усмихна се и аз забравих за студа,
гласът ти озари душата ми,
проникна в малкото ми сърчице...
Така стояхме много сутрини,
а тази може и да е последна...
Далеч един от друг ще бъдем вече,
далеч,на двата края на града...
Ще се срещаме в училищния стол,
ще се усмихваме,но няма да е същото,
няма да сме само двама
и твоят поглед ще е скрит за мен!
Тъга обзема моята душа,
тъга,по всички тези мигове...
Сълзи напират от очите ми,
но се усмихвам,за да си спокоен ти!
усмихна се и аз забравих за студа,
гласът ти озари душата ми,
проникна в малкото ми сърчице...
Така стояхме много сутрини,
а тази може и да е последна...
Далеч един от друг ще бъдем вече,
далеч,на двата края на града...
Ще се срещаме в училищния стол,
ще се усмихваме,но няма да е същото,
няма да сме само двама
и твоят поглед ще е скрит за мен!
Тъга обзема моята душа,
тъга,по всички тези мигове...
Сълзи напират от очите ми,
но се усмихвам,за да си спокоен ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефани Всички права запазени
