Кулин (Стефани)
69 149
27.03.2006 г., 18:22 ч.

Тъга 

  Поезия
797 0 2
Отново те видях на спирката,
усмихна се и аз забравих за студа,
гласът ти озари душата ми,
проникна в малкото ми сърчице...

Така стояхме много сутрини,
а тази може и да е последна...
Далеч един от друг ще бъдем вече,
далеч,на двата края на града...

Ще се срещаме в училищния стол,
ще се усмихваме,но няма да е същото,
няма да сме само двама
и твоят поглед ще е скрит за мен!

Тъга обзема моята душа,
тъга,по всички тези мигове...
Сълзи напират от очите ми,
но се усмихвам,за да си спокоен ти!

© Стефани Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??