Linna (Линна-Виделина) Linna (Линна-Виделина)
1 17
2 abr 2013, 20:20

Тъга

1.1K 0 2

Като бездомно куче край мен 

тича моята тъга неизмено.

Радостта ми се изгуби постепено.

Може би някой някога 

ще ми върне радостта?

И ще бъда може би разбрана?

Може би сега е твърде рано?

И преди да изчезна като сянка в здрача.

Искам както някога от радост да заплача!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Линна-Виделина Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Linna (Линна-Виделина)
    Linna (Линна-Виделина)
    Да не бива!Стихчето ми е от 2004г. Тъгата ни спохожда когато я допуснем до нас!Научих се да не и обръщам внимание както преди!
  • diqna-liana (Дияна)
    diqna-liana (Дияна)
    Май честичко ни спохожда тъгата,а небива нали?

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0