Linna (Линна-Виделина)
17 77
Apr 2, 2013, 8:20 PM

Тъга 

  Poetry » Phylosophy
670 0 2

Като бездомно куче край мен 

тича моята тъга неизмено.

Радостта ми се изгуби постепено.

Може би някой някога 

ще ми върне радостта?

И ще бъда може би разбрана?

Може би сега е твърде рано?

И преди да изчезна като сянка в здрача.

Искам както някога от радост да заплача!

© Линна-Виделина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да не бива!Стихчето ми е от 2004г. Тъгата ни спохожда когато я допуснем до нас!Научих се да не и обръщам внимание както преди!
  • Май честичко ни спохожда тъгата,а небива нали?
Random works
: ??:??