2.04.2013 г., 20:20

Тъга

1.1K 0 2

Като бездомно куче край мен 

тича моята тъга неизмено.

Радостта ми се изгуби постепено.

Може би някой някога 

ще ми върне радостта?

И ще бъда може би разбрана?

Може би сега е твърде рано?

И преди да изчезна като сянка в здрача.

Искам както някога от радост да заплача!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Линна-Виделина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да не бива!Стихчето ми е от 2004г. Тъгата ни спохожда когато я допуснем до нас!Научих се да не и обръщам внимание както преди!
  • Май честичко ни спохожда тъгата,а небива нали?

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...