Linna (Линна-Виделина)
1 17

2 апр. 2013 г., 20:20

Тъга

Поэзия » Философская

1.1K 0 2

Като бездомно куче край мен

тича моята тъга неизмено.

Радостта ми се изгуби постепено.

Може би някой някога

ще ми върне радостта?

И ще бъда може би разбрана?

Може би сега е твърде рано?

И преди да изчезна като сянка в здрача.

Искам както някога от радост да заплача!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Linna (Линна-Виделина)

Да не бива!Стихчето ми е от 2004г. Тъгата ни спохожда когато я допуснем до нас!Научих се да не и обръщам внимание както преди!

2013-04-02T21:47:05+03:00
diqna-liana (Дияна)

Май честичко ни спохожда тъгата,а небива нали?

2013-04-02T20:52:21+03:00

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬