Linna (Линна-Виделина)
17 77
2 апр. 2013 г., 20:20

Тъга 

  Поэзия » Философская
799 0 2

Като бездомно куче край мен 

тича моята тъга неизмено.

Радостта ми се изгуби постепено.

Може би някой някога 

ще ми върне радостта?

И ще бъда може би разбрана?

Може би сега е твърде рано?

И преди да изчезна като сянка в здрача.

Искам както някога от радост да заплача!

© Линна-Виделина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да не бива!Стихчето ми е от 2004г. Тъгата ни спохожда когато я допуснем до нас!Научих се да не и обръщам внимание както преди!
  • Май честичко ни спохожда тъгата,а небива нали?
Предложения
: ??:??