9 nov 2014, 22:18

Тъга 

  Poesía
412 0 2
Слънчев лъч наднича,
гали моето лице.
Събужда ме и с кикот
скрива се зад облаче - перце.
Прекрасен ден започва.
Природата рисува със замах
картини чудни - зелени гори с ароматни цветя.
Помниш ли как ни целуваше горския мрак?
Бяхме млади, щастливи,
волни птици, пуснати на свобода -
газехме окосеното сено,
гледахме се в очите и се кълняхме в любов. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??