Тъга
Слънчев лъч наднича,
гали моето лице.
Събужда ме и с кикот
скрива се зад облаче - перце.
Прекрасен ден започва.
Природата рисува със замах
картини чудни - зелени гори с ароматни цветя.
Помниш ли как ни целуваше горския мрак?
Бяхме млади, щастливи,
волни птици, пуснати на свобода -
газехме окосеното сено,
гледахме се в очите и се кълняхме в любов.
Изпращахме на всички своя зов -
не ни съдете, радвайте се на нашата любов!
Изгаряхме, като свещи в пламък общ,
избрали един живот и обща съдба.
Измислено щастие - но наше...!!!
Избърши си сълзите, аз пак съм твой!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
