Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
Nov 9, 2014, 10:18 PM

Тъга 

  Poetry
372 0 2

Слънчев лъч наднича,

гали моето лице.

Събужда ме и с кикот

скрива се зад облаче - перце.

 

Прекрасен ден започва.

Природата  рисува със замах

картини чудни - зелени гори с ароматни цветя.

Помниш ли как ни целуваше горския мрак?

 

Бяхме млади, щастливи,

волни птици, пуснати на свобода -

газехме окосеното сено,

гледахме се в очите и се кълняхме в любов.

 

 

Изпращахме на всички своя зов -

не ни съдете, радвайте се на нашата любов!

Изгаряхме, като свещи в пламък общ,

избрали един живот и обща съдба.

Измислено щастие - но наше...!!!

Избърши си сълзите, аз  пак съм твой!

 

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??