Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
9.11.2014 г., 22:18 ч.

Тъга 

  Поезия
339 0 2

Слънчев лъч наднича,

гали моето лице.

Събужда ме и с кикот

скрива се зад облаче - перце.

 

Прекрасен ден започва.

Природата  рисува със замах

картини чудни - зелени гори с ароматни цветя.

Помниш ли как ни целуваше горския мрак?

 

Бяхме млади, щастливи,

волни птици, пуснати на свобода -

газехме окосеното сено,

гледахме се в очите и се кълняхме в любов.

 

 

Изпращахме на всички своя зов -

не ни съдете, радвайте се на нашата любов!

Изгаряхме, като свещи в пламък общ,

избрали един живот и обща съдба.

Измислено щастие - но наше...!!!

Избърши си сълзите, аз  пак съм твой!

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??