25 may 2016, 19:58

Тъга 

  Poesía » Otra
380 0 4

Тъгувам,

тъгата ме притиска,

тъгата

по-силна е от мен....

 

Смехът и радостта

животът ги изплиска,

като порой

след топъл, слънчев ден...

 

Носталгията,

пуснала завеса

и в мрак са хубавите дни...

Единствен светъл лъч,

една Искра остана,

прекрасната ми внучка

с весели очи....

© Nina Toshich Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъгата е присъща на чувствителните хора...
    Хубаво е, че тук има един слънчев лъч.
  • Благодаря....някога има моменти, дори без съществена причина и човек се чувства тъжен, сякаш животът е спрял....
  • Ще дойде Слънце, сигурна бъди! Хареса ми много!
  • Тъжно по един красив начин. Надявам се тъгата да остане в поезията и да напусне живота ти. Винаги има надежда и този светъл лъч ще свети завинаги
Propuestas
: ??:??