25 may 2016, 19:58

Тъга

  Poesía » Otra
567 0 4

Тъгувам,

тъгата ме притиска,

тъгата

по-силна е от мен....

 

Смехът и радостта

животът ги изплиска,

като порой

след топъл, слънчев ден...

 

Носталгията,

пуснала завеса

и в мрак са хубавите дни...

Единствен светъл лъч,

една Искра остана,

прекрасната ми внучка

с весели очи....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Toshich Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъгата е присъща на чувствителните хора...
    Хубаво е, че тук има един слънчев лъч.
  • Благодаря....някога има моменти, дори без съществена причина и човек се чувства тъжен, сякаш животът е спрял....
  • Ще дойде Слънце, сигурна бъди! Хареса ми много!
  • Тъжно по един красив начин. Надявам се тъгата да остане в поезията и да напусне живота ти. Винаги има надежда и този светъл лъч ще свети завинаги

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...