asizi (Nina Toshich)
17 226

May 25, 2016, 7:58 PM

Тъга

Poetry » Other

559 0 4

Тъгувам,

тъгата ме притиска,

тъгата

по-силна е от мен....

Смехът и радостта

животът ги изплиска,

като порой

след топъл, слънчев ден...

Носталгията,

пуснала завеса

и в мрак са хубавите дни...

Единствен светъл лъч,

една Искра остана,

прекрасната ми внучка

с весели очи....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda (Елица Ангелова)

Тъгата е присъща на чувствителните хора...
Хубаво е, че тук има един слънчев лъч.

2016-05-26T04:07:21+03:00
asizi (Nina Toshich)

Благодаря....някога има моменти, дори без съществена причина и човек се чувства тъжен, сякаш животът е спрял....

2016-05-25T22:21:01+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Ще дойде Слънце, сигурна бъди! Хареса ми много!

2016-05-25T20:57:34+03:00
SilvenaGoman (Силвена Гоман)

Тъжно по един красив начин. Надявам се тъгата да остане в поезията и да напусне живота ти. Винаги има надежда и този светъл лъч ще свети завинаги

2016-05-25T20:32:37+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0