Т Ъ Г А

На приятел красива сестричка,

русокоса, със сини очи;

в плисирана бяла поличка,

пърха като птичка и лети.

Погледът в захлас не откъсвах

от сладкото красиво лице;

в очите бездънни потъвах

влюбен, млад и все още дете.

След години, случайно, я срещнах,

обаятелна млада жена.

В очите й сини погледнах:

лъхна равнодушна хладина.

От живота обрулен, побелял,

непознат от скъпото лице,

пътят си жизнен вече извървял

тъгувам по милото дете.

Бургас,06.03.2005 г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.