Т Ъ Г А

На приятел красива сестричка,

русокоса, със сини очи;

в плисирана бяла поличка,

пърха като птичка и лети.

Погледът в захлас не откъсвах

от сладкото красиво лице;

в очите бездънни потъвах

влюбен, млад и все още дете.

След години, случайно, я срещнах,

обаятелна млада жена.

В очите й сини погледнах:

лъхна равнодушна хладина.

От живота обрулен, побелял,

непознат от скъпото лице,

пътят си жизнен вече извървял

тъгувам по милото дете.

Бургас,06.03.2005 г.