Тъга
на Славка
Т Ъ Г А
На приятел красива сестричка,
русокоса, със сини очи;
в плисирана бяла поличка,
пърха като птичка и лети.
Погледът в захлас не откъсвах
от сладкото красиво лице;
в очите бездънни потъвах
влюбен, млад и все още дете.
След години, случайно, я срещнах,
обаятелна млада жена.
В очите й сини погледнах:
лъхна равнодушна хладина.
От живота обрулен, побелял,
непознат от скъпото лице,
пътят си жизнен вече извървял
тъгувам по милото дете.
Бургас,06.03.2005 г.
© Киреза Стирянов All rights reserved.
