Тъга
на Славка
Т Ъ Г А
На приятел красива сестричка,
русокоса, със сини очи;
в плисирана бяла поличка,
пърха като птичка и лети.
Погледът в захлас не откъсвах
от сладкото красиво лице;
в очите бездънни потъвах
влюбен, млад и все още дете.
След години, случайно, я срещнах,
обаятелна млада жена.
В очите й сини погледнах:
лъхна равнодушна хладина.
От живота обрулен, побелял,
непознат от скъпото лице,
пътят си жизнен вече извървял
тъгувам по милото дете.
Бургас,06.03.2005 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Киреза Стирянов Всички права запазени
