17 dic 2007, 8:56

Тъга 

  Poesía » Otra
1245 1 11
ТЪГА

Балканът скърби, стене, ридай,
пролива ручеи студени сълзи.
Морето тъгата му се опитва да удави
във черни, яростни вълни.

В нивята бурени и тръни растат,
празни и пусти са селата,
в полето звънци не звънят,
птици не пеят в гората.

Обилно напоена с кръвта на дедите,
богато наторена с потта на бащите.
Плаче сега родната ни земя,
плаче за любимите си, млади чеда,
пръснати по всички краища на света.

© Алекс учо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • След токлова хубави песни, какво е това бе човече!
    Разби ме!
    Поздравления!
  • Абсолютно вярно! И много тъжно и жалко!
    Поздравлявам те!
  • Да,това е истината за съжаление!
    Чудесен стих!
  • Браво!Много хубав стих!
  • Алекс, ти си Онова нещо, Което е Много силен Поет и Човек! Възхищавам ти се най-искрено
    ...А този твой стих просто Ме Разби На Парчета!!!(Усещането е същото като да си бил на мотор и да си карал с часове без да спираш, по тези нашите си "надупчени" улици...нямам думи просто да го опиша..)

    Аз Останах. Все още съм Тук!
    Има и други като мен
  • така си е...за жалост.
    Чудесен стих, Алекс,много ме развълнува.
    с много обич за теб, приятелю.
  • Сълзите на родината зависят само от нас!
    Ще запазим ли българското, оцеляло толкова време?!
    Поздравления за стиха Алекс!
  • Да, тъжно, но факт...
    Браво, Алекс!!!
  • И аз често си мисля за това, колко са пусти улиците,
    на местата, където живеем, по-малките, а не е било така.
    Хубав стих!Поздрав!!!
  • Така е!!!
  • Браво!
Propuestas
: ??:??