Тъга
Балканът скърби, стене, ридай,
пролива ручеи студени сълзи.
Морето тъгата му се опитва да удави
във черни, яростни вълни.
В нивята бурени и тръни растат,
празни и пусти са селата,
в полето звънци не звънят,
птици не пеят в гората.
Обилно напоена с кръвта на дедите,
богато наторена с потта на бащите.
Плаче сега родната ни земя,
плаче за любимите си, млади чеда,
пръснати по всички краища на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс учо Всички права запазени
Възхищавам ти се най-искрено
Има и други като мен