тъга

Poesía

844 0 2

снежнo бели капчици

къпят косите черни

и цветни сълзи гонят две реки от смях...

треперещи ръце окрилят стъклен свят

в импулси предсмъртни...

безкръвни устни

шептят с горчилка пропита в празното небе

скрило се в света на черна диамантена градина

огрявана от светлината на сребриста луна

обгърнала самотна звезда...

звездата на младостта

прокьлната от сивата свобода на деня

и вьзкръстваща в призрачността на нощта

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

lamfear (Гергана)

благодаря

2008-01-20T21:37:01+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много ми хареса...образно и красиво стихотворение.
оправи въкрастваща...възкръстваща в последния стих.
с обич, Гергана.

2008-01-20T18:36:04+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0