снежнo бели капчици
къпят косите черни
и цветни сълзи гонят две реки от смях...
треперещи ръце окрилят стъклен свят
в импулси предсмъртни...
безкръвни устни
шептят с горчилка пропита в празното небе
скрило се в света на черна диамантена градина
огрявана от светлината на сребриста луна
обгърнала самотна звезда...
звездата на младостта
прокьлната от сивата свобода на деня
и вьзкръстваща в призрачността на нощта
© Гергана All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
