lamfear (Гергана)
13

20.01.2008 г., 16:53

тъга

Поезия

847 0 2

снежнo бели капчици

къпят косите черни

и цветни сълзи гонят две реки от смях...

треперещи ръце окрилят стъклен свят

в импулси предсмъртни...

безкръвни устни

шептят с горчилка пропита в празното небе

скрило се в света на черна диамантена градина

огрявана от светлината на сребриста луна

обгърнала самотна звезда...

звездата на младостта

прокьлната от сивата свобода на деня

и вьзкръстваща в призрачността на нощта

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

lamfear (Гергана)

благодаря

2008-01-20T21:37:01+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много ми хареса...образно и красиво стихотворение.
оправи въкрастваща...възкръстваща в последния стих.
с обич, Гергана.

2008-01-20T18:36:04+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.8K 5.0