Залезът се мъчи
в чаша пурпур да налее
и с морето да я сподели,
но то самотно,
разсърдено бучи -
тъгува
за белите си чайки-ноти,
по които бризът пее
лятна серенада,
а вълните
на пръсти се изправят,
за да флиртуват с тях.
© Ласка Александрова Todos los derechos reservados