20 mar 2005, 19:50

Тъй жестока си със мене!

  Poesía
1.1K 0 4

Как бих могъл да те обичам,

щом си тъй далеч от мен!

Не мога и не искам аз да те обичам,

но любовта по-силна е от мен!

Искам но не мога аз да те намразя,

и да продължа весело напред!

Искам аз да те забравя,

но ти си вътре в мен!

И жестоко караш ме да страдам,

изкачайки от спомените всеки ден!

Бягай, върви си, не мога веч да те търпя,

останах аз без сили това да ти крещя!

Ала ти направи се на глуха,

и пак в сърцето ми се свря!

Не мога повече,

наложи се да разбера.

Ти вечно ще си в мене

и ще тормозиш моята душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...