20 mar 2005, 19:50

Тъй жестока си със мене!

  Poesía
1.1K 0 4

Как бих могъл да те обичам,

щом си тъй далеч от мен!

Не мога и не искам аз да те обичам,

но любовта по-силна е от мен!

Искам но не мога аз да те намразя,

и да продължа весело напред!

Искам аз да те забравя,

но ти си вътре в мен!

И жестоко караш ме да страдам,

изкачайки от спомените всеки ден!

Бягай, върви си, не мога веч да те търпя,

останах аз без сили това да ти крещя!

Ала ти направи се на глуха,

и пак в сърцето ми се свря!

Не мога повече,

наложи се да разбера.

Ти вечно ще си в мене

и ще тормозиш моята душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...