Тъй жестока си със мене!
Как бих могъл да те обичам,
щом си тъй далеч от мен!
Не мога и не искам аз да те обичам,
но любовта по-силна е от мен!
Искам но не мога аз да те намразя,
и да продължа весело напред!
Искам аз да те забравя,
но ти си вътре в мен!
И жестоко караш ме да страдам,
изкачайки от спомените всеки ден!
Бягай, върви си, не мога веч да те търпя,
останах аз без сили това да ти крещя!
Ала ти направи се на глуха,
и пак в сърцето ми се свря!
Не мога повече,
наложи се да разбера.
Ти вечно ще си в мене
и ще тормозиш моята душа!
© Владимир Петков All rights reserved.
