20 мар. 2005 г., 19:50

Тъй жестока си със мене!

1.1K 0 4

Как бих могъл да те обичам,

щом си тъй далеч от мен!

Не мога и не искам аз да те обичам,

но любовта по-силна е от мен!

Искам но не мога аз да те намразя,

и да продължа весело напред!

Искам аз да те забравя,

но ти си вътре в мен!

И жестоко караш ме да страдам,

изкачайки от спомените всеки ден!

Бягай, върви си, не мога веч да те търпя,

останах аз без сили това да ти крещя!

Ала ти направи се на глуха,

и пак в сърцето ми се свря!

Не мога повече,

наложи се да разбера.

Ти вечно ще си в мене

и ще тормозиш моята душа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...