20 мар. 2005 г., 19:50

Тъй жестока си със мене!

1.1K 0 4

Как бих могъл да те обичам,

щом си тъй далеч от мен!

Не мога и не искам аз да те обичам,

но любовта по-силна е от мен!

Искам но не мога аз да те намразя,

и да продължа весело напред!

Искам аз да те забравя,

но ти си вътре в мен!

И жестоко караш ме да страдам,

изкачайки от спомените всеки ден!

Бягай, върви си, не мога веч да те търпя,

останах аз без сили това да ти крещя!

Ала ти направи се на глуха,

и пак в сърцето ми се свря!

Не мога повече,

наложи се да разбера.

Ти вечно ще си в мене

и ще тормозиш моята душа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...